Собствено Търсене

  www.clubpatanjali.net

 За нас
 Клубът
 Дамян
 Занятия
 Отзиви
 Снимки
 Текстове
 Контакти
 Наши книги

 За йога
 Учението
 История
 Галерия асани
 Избрани книги
 Полезни връзки

 Начало

Чакрите са принципи и същевременно етапи на разгръщането на чистото съзнание към обичайното обусловено съзнание. Силата, необходима за това преобразование (в едната или в другата посока) се нарича Кундалини. Чакрите и Кундалини символизират пътя, който йогинът трябва да извърви

История

Ведите и преди тях

Археологическите проучвания отместват все по-назад във времето отправната точка на  индийската култура. Най-древната цивилизация населявала огромния субконтинент е Харапската цивилизация. По всяка вероятност тя възниква в долината на Инд към средата на третото хилядолетие пр. Хр. и изчезва по неизяснени все още причини няколко века след 2000 г. Нейната градска култура с основни представители Харапа и Мохенджо Даро е забележителна. Особено характерни са улиците, пресичащи се под прав ъгъл, както и напредналата технология на системите за водоснабдяване и канализация (много преди Римската държава). Любопитен факт е отсъствието на сгради, които биха могли да бъдат оприличени на дворци или храмове. Няма намерени следи от централизирано управление или господство на класа от жреци.

Важна черта на Харапската цивилизация е грамотността. Открити са хиляди печати от стеатит, украсени с фигурки на животни, митологични мотиви и надписи на пиктографска писменост, за съжаление неразчетена до днес. Един от тези печати е особено важен за историята на йога. На него е изобразено рогато божество, седнало в медитативна поза, обкръжено от животни. Смята се, че това е прототип на Шива в ролята му на Пашупати или господаря на животните. Други данни показват наличието на култ към Богинята и плодородието. Твърде много находки демонстрират една удивителна приемственост между Харапската цивилизация и по-късното индийско общество и култура.

Във вековете след 2000 г. пр. Хр. на полуострова започват поетапно да нахлуват номадски индоевропейски племена, известни като арийци. Продължителният им контакт със завареното население бележи формирането на една нова индийска култура. Четирите социални съсловия или варни (касти) се формират именно в този период. Това са брамините (жреци), кшатриите (войни), вайшите (търговци) и шудрите (хора на физическия труд).

Езикът на арийците е санскрит. На него са записани четирите сборника (самхити) с химни, образуващи свещения канон на индуизма – Ведите. Най-древна от тях е Ригведа. Нейните 1028 химни са групирани в 10 глави (мандали) и съставляват първоизточника на индуистката религия. В последната мандала откриваме един удивителен абстрактен подход при задаването и разискването на вечни метафизични въпроси. Самаведа съдържа химни, предназначени за напяване по време на жертвоприношения. Огромната част от тях са взаимствани от Ригведа. Яджурведа е сборникът, съдържащ всички значими за жертвените ритуали химни. Особено място заема Атхарваведа. Този сборник получава името си от провидеца (риши) Атхарван – "вещ в ритуала на огъня". Съдържа около 6000 магически формули, между които и такива с медицинско предназначение. Някои от тях обаче загатват твърде интересна философска проблематика.

Става ясно, че ведическата култура е тясно свързана с ритуалите на древните индийци и по специално жертвоприношението като единение на материалния свят с невидимия свят на духа. Споменатите във ведите практики имат предимно екстатичен и аскетичен характер.

Освен четирите самхити към ведическата литература се причисляват още три групи съчинения – брахмани, араняки и упанишади. Брахманите са написани в проза текстове, тълкуващи ведическите практики, докато араняките са адресирани към горски отшелници. В брахманите и араняките е продължена загатнатата още в самхитите тенденция за езотерично, насочено навътре тълкуване на ритуалите. Тази тенденция достига своята кулминация в упанишадите.



Упанишадите и Бхагавад Гита

От началото на първото хилядолетие пр. Хр. насетне започват да се появяват  Упанишадите – философски трактати, съдържащи тайните учения на веданта (букв. край на ведите). Съществуват около 200 такива съчинения, от които 108 традиционно се смятат за класически, а 10 – за съдържащи основните принципи на ведическото учение. Като най-важни можем да посочим Чхандогя, Брихадаряняка, Айтарея, Иша, Катха, Каушитаки, Кена, Мандукя, Мундака, Прашна, Тайтирия, Шветашватара и Майтраяния. В упанишадите се утвърждава учението за индентичността на индивидуалното Аз (Атман) и върховния Абсолют (Брахман), станало основа на философската система веданта. Идеите за кармата и прераждането също бележат развитие, Освобождаването (мокша) от самсара (цикличността на съществуването) се превръща в основна цел на духовните търсения.

В Упанишадите мястото на ритуалите започва да се заема от познанието за истинската същност на нещата и медитативните практики, предназначени да отстранят пречките за неговото достигане. Така, йога продължава да се оформя като система, включваща в себе си определени психофизиологични техники. Майтрания упанишад например разглежда йога като шестчленен комплекс (шаданга йога) от пранаяма (управление на дишането), пратиахара (оттегляне на сетивата), дхияна (медитация), дхарана (концентрация), тарка (изучаване), и самадхи (отвъдсъзнателно състояние).

Значително влияние оказват възникналите през VI век пр. Хр. духовни учения извън ведическата традиция, а именно будизмът и джайнизмът, основани съответно от Сидхарта Гаутама и Вардхамана Махавира. Те решително се противопоставят на жертвоприношенията, отхвърлят значението на кастовата принадлежност и поставят в основата на своите учения принципа на ненавреждането (ахимса). Всичко това довежда до своеобразна реформация на самия брахманизъм, особено що се отнася до етичните му аспекти. Идеите на будизма биват издигнати в ранг на държавна религия по времето на третия цар от династията на Маурите Ашока.

Не по-късно от IV в. пр. Хр. е завършен грандиозният индийски епос Махабхарата. Основната нишка в това огромно (18 тома) произведение е братоубийствената война между Пандавите и Кауравите. В тъканта на поемата са вплетени множество други истории и пасажи, касаещи различни аспекти от живота в древна Индия, поради което Махабхарата може да се разглежда като една своеобразна енциклопедия. В епоса намираме множество позовавания на йога и самкхя, но най-голямо значение за йога и индийската духовност има вмъкнатата около IV-III в. пр. Хр поема Бхагавад Гита. Тя ни представя учението на Кришна, разказано от самия него на принц Арджуна (един от братята Пандави). В навечерието на битката, след като армиите  са вече построени, Арджуна е обзет от нерешителност и съмнения. Виждайки безсмислието на предстоящото кръвопролитие, той отказва да се сражава. В отговор бог Кришна му излага философията на различните видове йога. Така са обособени трите основни пътя (марги) – бхакти йога, карма йога и джнана йога.



Класическа йога

През вековете около началото на нашата ера се обособяват шестте ортодоксални (астика) школи (даршани) на индуистката философия – няя, вайшешика, самкхя, йога, мимамса и веданта. Определението астика ги разграничава от  непризнаващите авторитета на ведите неортодоксални (настика) традиции, сред които най-утвърдени са будизмът, джайнизмът и локаята. Всяка от астика даршаните бива систематизирана в кратки афоризми наречени сутри (букв. нишка). Това са своеобразни конспекти на ученията, чието предназначение е сбитото формулиране на основните им принципи, но не и цялостното им и изчерпателно изложение.

Забележителната роля на мъдреца Патанджали (живял най-късно през II в.) се състои в това, че с написването на Йога Сутра, той ситуира йога като една от шестте даршани. Впоследствие се появяват и множество коментари на сутрите, сред които особено важни са Йога Бхашя, написан от Вяса (най-старият и основен подобен текст, написан вероятно около IV в.), Таттва Вайшаради на Вачаспати Мишра (IX в.) и Йога Варттика на Виджнана Бхикшу (XVI в.).

Йога Сутра се състои от 195 сутри, разделени в 4 глави (пади). Това са Самадхи пада (глава за медитацията), Садхана пада (глава за средствата), Вибхути пада (глава за свръхестествените способности) и Кайваля пада (глава за абсолютната обособеност).

Изложената в сутрите и техните коментари система става известна като класическа йога или раджа йога (царска йога). Макар формално тя да е базирана на психологията и метафизиката на самкхя, нейната значимост  надхвърля рамките на която и да било конкретна философска система. Принципите, които Патанджали извежда в сутрите, с основание се разглеждат като общия фундамент за всяка една йога практика или разновидност.



Следкласическа йога и тантра

През вековете след Патанджали се утвърждават голям брой разновидности на йога.

Изключително важно значение за индийската духовност като цяло има знаменитият веданта и йога учител Шанкара (788 - 822). Заедно с Нагарджуна (будистки мислител от II в.), той е един от най-големите умове в индийската и световна история. През своя кратък живот успява по забележителен начин да изложи философията на адвайта веданта и да вдъхне нов живот на ведическата мисъл. Шанкара оставя своите проникновени коментари върху всеки от трите основни стълба на веданта – упанишадите, Бхагавад Гита и Брахма Сутра. Основаният от него орден Свами и до днес заема значимо място в духовния живот със своите 12 подразделения.

Мощно влияние върху йога оказва набралата сила след VI в. културно-философска традиция на тантризма. Тя оставя своя отпечатък върху всички значими индийски религии, като нерядко създава твърде екзотични техни превъплъщения. Философията и практиката на тантризма са изложени в текстове, наречени тантри (най-известни от които са Маханирвана Тантра и Каулаарнава Тантра).

Тантризмът се основава на идеята за сливането на пасивния "мъжки" принцип на Шива с творящия "женски" аспект на абсолюта, почитан като Шакти. Именно преклонението пред женското начало е ключът към разбирането на тези учения. Твърди се, че пътят на тантра е особено подходящ за тъмната епоха на Кали Юга.

Тантристките практики носят в себе си идеята за надмогване на двойките противоположности, посредством тяхното сливане. Обикновено се използват сложни ритуални действия, натоварени с богат символизъм. Така например широко са застъпени мантрите и янтрите – формули, представляващи определени сили в природата на езика на звука, респективно на геометричните форми.

В тантризма се открояват два основни пътя, известни като дакшина марга (път на дясната ръка) и вама марга (път на лявата ръка). Докато при първия от тях се набляга на насочените навътре практики и медитацията, то при вама марга основният ритуал панчамакара е свързан с извършването на пет действия, който традиционно не се препоръчват в други йога системи, а именно приемането на вино, месо, риба, препечено зърно и ритуален секс. С това се цели натрупаната енергия да предизвика събуждане на спящата змиевидна сила кундалини, пребиваваща в латентно състояние в Муладхара чакра (енергиен център в долната част на гръбнака). Физиологията на чакрите, надите и кундалини е много характерна за повлияните от тантризма йога системи, появили се през средновековието. Сред тях са кундалини йога, лая йога, мантра йога и популярната днес хатха йога. Трябва да се отбележи обаче, че както панчамакара, така и системата на чакрите имат своите небуквални тълкувания и приложения.

По време на мюсюлманското господство в Индия стават популярни и бхакти движенията. През XVI в. Чайтаня възкресява култа към Кришна в Източна Индия. Друг известен индуистки светец от това време, свързан с бхакти йога е Кабир, почитан и от мюсюлманите. Подобна насоченост има и учението на Гуру Нанак, станало основа за своеобразния синтез на индуизма и исляма - сикхската религия

Сред важните за йога съчинения са написаните предимно през XIV и XV в. Йога упанишади. Това са 21 упанишади, представящи различни йога системи, базирани на веданта и тантризма.



Йога в съвременния свят

Историята на съвременната йога започва със Свами Вивекананда и неговото участие на Световния парламент на религиите през 1893 г. в Чикаго. На този форум Вивекананда прави огромно впечатление на американската аудитория и провокира силно нарастване на интереса към индийската духовност от страна на Запада. Успехът на Свами Вивекананда утъпква пътя за други пропагандатори на древното учение, като техният поток не секва и в наши дни.

Популярен учител в ранните години на западното запознаване с йога става Парамахамса Йогананда. Той пристига в Бостън през 1920 г. и пет години по-късно основава Общество за себеосъзнаване в Лос Анжелис. Неговата Автобиография на един йогин вдъхновява за йога хиляди последователи по цял свят, но също така спомага за разпространението на някои недотам коректни представи за учението, свързани с упражняването на свръхестествени способности и чудотворство – явления, нямащи пряко отношение към предмета и целите на йога.

През първата половина на века твори един от най-големите философи на йога – Шри Ауробиндо Гхош. Израстнал в англофилско семейство и получил образованието си в Англия, той създава оригинална философия, наречена пурна йога (интегрална йога). Тя разглежда йога и веданта през призмата на един своеобразен еволюционен подход.

Може би най-ярката фигура сред индийските учители по йога е Свами Шивананда. Той поема по духовния път след години на успешна медицинска практика и след дълги странствания открива свой ашрам в Ришикеш, Хималаите. По-късно създава организациите Общество за божествен живот и Йога веданта горска академия. Написва над 200 книги в които излага философията и практиката на йога в неповторим семпъл стил. Много от неговите ученици стават популярни на запад.

Значим представител на Хата Йога в съвременния свят е Шри Тирумулар Кришнамачария, починал през 1989 г. на преклонната възраст от 101 г. Неговият син Десикачар продължава делото на баща си, а сред други известни ученици на Кришнамачария (и същевременно големи учители) са Б.К.С. Айенгар, написал най-подробното практическо ръководство, Патабхи Джойс и Индра Деви. Айенгар преподава йога на известния цигулар и диригент Йехуди Менухин, който през 1954 г. го поканва в Европа и по този начин открива пътя му на запад. Сред неговите ученици са Олдъс Хъксли и кралицата-майка на Белгия.

През XX в. са открити голям брой центрове за изучаване и изследване на йога. Още през 1918 г. Шри Йогендра започва медицински изследвания върху йога в ръководения от него Научноизследователски институт в Бомбай. На стотина километра от него, в малкото курортно градче Лонавла се намира основаният от Свами Кувалаянанда Кайвалядхама йога ашрам. Тази организация допринася значително за научното изучаване на йога. Йога университет в щата Бихар открива и Свами Сатянанда.

Други известни имена са големият учител по адвайта веданта Рамана Махариши, бившият учител по математика Свами Рама Тиртха, хатха йога майсторът Дхирендра Брахмачари, близкият до някои форми на дзен Джиду Кришнамурти, авторът на хиляди беседи и медитативни техники Ошо и други.

Дейността на много от подвизаващите се на запад гурута е противоречива. Единствено познавайки принципите и практиките на класическата йога, човек би могъл да се ориентира и прецени ценността на множеството разпространявани учения, представяни като автентична йога.



Манускрипт на Ригведа



   
Начало |  Клубът |  Дамян |  Занятия |  Отзиви |  Снимки  |  Текстове  |  Контакти  |  Наши книги 
Учението |  История |  Галерия асани |  Избрани книги |  Полезни връзки
www.000webhost.com