Учението

Какво е йога?

Йога е практическа наука за себепознание, възникнала в Древна Индия. Векове наред нейните компоненти са били разработвани от хиляди мъдреци, докато около началото на нашата ера тя бива изложена от Патанджали в съчинението Йога Сутра. Можем да откроим различни етапи в развитието на йога, както и множество нейни превъплъщения, но всички те повече или по-малко са базирани на принципите, изложени в този текст. Впоследствие биват написани голям брой коментари, които образуват корпуса на йогийската философия. Най-ранният и особено важен сред тях е този на Вяса.

Основната идея на йога се заключава в поетапно осъществяване на съзнателен контрол върху грубите и фини аспекти на човешкото същество. Тоталната будност е направлението, по което са ориентирани всички йога практики. Крайният резултат е добиване на ясно и отграничено виждане за света и Аз-а, лишено от умствени напластявания, обусловености (в йога те се наричат самскари) и скърби. В обичайния ни живот изглежда като че ли всички тези фактори владеят истинското ни Аз, като последното се превръща в своего рода кукла на конци. Според йога обаче това е само привидно, защото на Аз-а (наричан пуруша или Атман) му е присъща изначална и безпределна свобода. В процеса на еволюцията (разглеждана като игра на три конституента, наречени гуни - чистото начало саттва, дейното начало раджас и инертното начало тамас) ние загубваме идеята за тази свобода и започваме да се идентифицираме с различните продукти на еволюцията, а именно всевъзможни физични, психични и умствени явления. А това в крайна сметка води единствено до страдание и циклично съществуване. Впрочем, най-грубите от въпросните идентификации са видими и с "невъоръжено" око. Например име, пол, професия, спортни пристрастия - йога не иска от нас да се откажем от всички тях, но ни призовава да си дадем ясна сметка за тяхното място в цялостната картина на нещата.

Самата думата "йога" произлиза от корена юдж, което може да се преведе като впрягам, обуздавам. Това, което подлежи на обуздаване са модификациите на обусловеното съзнание, които подобно на мътилка във водата препятстват саморазкриването на дъното или истинското Аз.

Дефиницията, която Патанджали дава за йога е "възпиране на модификациите на съзнанието" (I. 2). Два са основните способа за това възпиране и те са взаимно допълващите се абхяса и вайрагя. Абхяса е практиката, непрестанното усилие за поддържане на достигнатото ниво на съзнанието, докато вайрагя е възпитаването на непривързано и безпристрастно отношение. Само по този начин съзнанието може да бъде пречистено и "дехипнотизирано", така че да трансцедентира самскарите.

Може да се каже, че методът и същевременно крайната цел на йога е медитацията. Това е най-естественото ни състояние на покой, което обаче остава само като потенциална възможност, поради наличието на разсейващи вниманието фактори и преди всичко неспирния умствен диалог, който се води в главите ни. С помощта на абхяса и вайрагя той се преустановява и онова което е отвъд него се саморазкрива. Тогава се установяваме в състоянието на абсолютната обособеност кайваля. То се характеризира с ясно разграничаване между присъщата на духа свобода и всичко останало, което в обичайния живот се схваща като нейно ограничение.

Разбира се, йога е преди всичко въпрос на лична опитност, а не на философски спекулации и дискусии. Според йога и веданта истинската, абсолютната същност на света и Аз-а е словесно неизразима, тя е отвъд всички логически конструкции (впрочем и европейската философска мисъл на XX в. стигна до подобни прозрения в лицето най-вече на Витгенщайн и Хайдегер). Прожекторът може да покаже на екрана всичко, освен себе си. Но за да си дадем сметка, че изобщо има прожектор, ние трябва да спрем да гледаме филм след филм, идентифицирайки се и страдайки с героите, а да обърнем взора си назад. Цялото учение на йога е предназначено да ни помогне да преодолеем тромавостта си на всички нива, за да успеем да осъществим това обръщане. Следователно не трябва да се забравя, че философията и психологията в йога изпълняват единствено спомагателна за практиката роля. Йога е практическа наука. Тя е въпрос на себеизрастване посредством дисциплина на тялото, ума, интелекта, емоциите и волята.

Според Патанджали пътят на йога може да се разгърне като последователност от осем етапа (анги), поради което системата му често бива наричана и ащанга йога (осемстепенна йога). Те не се изпълняват строго последователно и може да се каже, че са по-скоро компоненти, отколкото етапи, но всяка от тях по някакъв начин се явява предпоставка за следващите. В действителност за никоя от ангите не може да се каже, че е овладяна напълно преди да бъде постигната последната, което показва, че и обратното също е вярно. Осемте анги са:

• Яма – морални принципи. Първата степен на йога дава насоки, относно мястото на йогина в човешката общност. Придържането към чистота в отношенията с хората е здравата основа, на която единствено може да се гради практиката на йога. Яма се състои от ахимса (ненасилие), сатя (придържане към истината), астея (некрадене), брахмачария (целомъдрие) и апариграха (отсъствие на алчност).
• Нияма – дисциплина. Тази степен откроява необходимостта от дисциплинирано отношение към самия себе си. Състои се от шауча (чистота на тялото и ума), сантоша (задоволство и позитивност), тапас (съзнателно усилие за самовъзпитание), свадхяя (самоизучаване и изучаване на писанията) и Ишвара пранидхана (посвещаване на Първопричината).
• Асана – стабилна и удобна поза. Здравината на тялото е условие за случването на медитацията, което не може да се пренебрегне. Контролът върху съзнанието е възможен, само ако имаме отговорно отношение към тялото. Съществува тясна връзка между физиката и ума. Човекът е цялост. Може да се каже, че физиката е просто най-грубата част на ума, а ума е най-фината част на тялото. Асаните са конструирани така, че да упражняват въздействие върху различните мускулни групи, органи и жлези. Много от тях имат и лечебен ефект. Здравето само по себе си е достойна цел за всеки човек, но не трябва да се забравя, че в йога упражненията са създадени с друга насоченост, а именно самопознанието.
• Пранаяма – контрол върху жизнения дъх. Думата прана има значението на жизнената енергия, която е навсякъде в нас и около нас. Цялата вселена може да се разглежда като своеобразен енергетичен лабиринт. Според йога дишането е основният и най-видим регулатор на прана в човешкия организъм. Известно е, че дихателният ритъм чувствително променя своя модел и скорост в зависимост от емоционалното състояние, в което се намираме. От друга страна, всички сме забелязали, че осъзнатото, бавно и дълбоко дишане ни успокоява и носи със себе си усещане за хармония. Умът и дихателният ритъм са свързани с тънка, но здрава нишка и това именно обстоятелство се използва в различните дихателни упражнения.
• Пратияхара – обръщане на сетивността навътре. Това е моментът в който сетивата се откъсват от външните обекти и йогинът започва същинското пътуване към себе си. Следващите етапи изрично са отбелязани от Патанджали като "по-вътрешни" и за тях е въведен общия термин самяма.
• Дхарана – концентрация. Тук умът се съсредоточава върху една точка. В зависимост от използваната техника, това може да бъде част от тялото, графичен символ, мантра или какъвто и да било друг обект. Според Вяса състоянията на съзнанието са пет – кшипта (безразборно), викшипта (произволно насочено), мудха (притъпено), екаграта (еднонасочено) и ниродха (възпряно, преустановено). Коментаторът казва, че само последните две могат да се разглеждат като йогийски.
• Дхяна – медитация. Концентрацията естествено преминава в неспирен поток на мисълта в една посока и това вече е седмата степен на йога. Тук пространството на ума може да се оприличи с проводник на електричество, в който намиращите се в безпорядък електрони придобиват насоченост (и това би могло да се използва за захранване на различни уреди например). Няма ясно отграничение между дхарана и дхяна, а моментът, в който последната преминава в самадхи също не може да се установи. В територията на самяма преживяванията (или по-точно тяхното прекратяване) вече не са въпрос на техника, а на случване. За да открои значимостта на самяма Патанджали посвещава почти цялата трета пада от Йога Сутра на описанието на разнообразни свръхестествени способности, които могат да се появят при концентрация върху едни или други явления. Тези способности (сидхи) обаче според него се явяват разсейващи фактори за йогина. От гледна точка на йога тяхната роля се заключава в придобиването на увереност относно истинността на пътя и неговата методика. Следователно сидхите не следва да се упражняват, а още по-малко демонстрират пред публика.
• Самадхи – свръхсъзнателно състояние. Това е състояние отвъд всякакви логически и словесни конструкции, за него може само да се загатва с изрази като неописуемо блаженство, покой, чисто същестуване и любов, а също и с големите образци на изкуството. В самадхи всяка една двойственост, включително тази на субекта и обекта се абсорбира в чистото съзнание, което в адвайта веданта се разглежда като върховния Абсолют – първата и последна истинска същност както на Аз-а, така и на вселената.

Видове йога

В диалога между Кришна и Арджуна в Бхагавад Гита са изложени три основни подхода към йога. Това са така наречените три марги (пътища) – бхакти, карма и джнана. Царската йога (раджа йога) е изложена най-пълно от Патанджали, не толкова като отделна разновидност, а по-скоро като набор от общовалидни за йога положения. Впоследствие възникват много видове йога. Голям брой от тях са повлияни от тантризма и могат да се разглеждат под общото название лая кундалини йога. Сред тях най-известна е хатха йога.

Бхакти йога е пътят на предаността. Той е предназначен за емоционално настроените. При него преданото служене на Бог и любовта са решаващи за постигането на освобождение.

"Този, който Ми служи с неотклонната Йога на самоотдаването, преодолява тези гуни и става достоен за висотата на Брахман." (Бхагавад Гита 14:26)

Карма йога е пътят на действието, извършвано без привързаност към плодовете му. По този начин йогинът се издига над кармичните обусловености.

"С тяло, ум, разум и чисти сетива, йогините извършват действието без привързаност, единствено за пречистване. Като отрича плодовете на действията, йогинът постига съвършения покой. Привързаният към плода чрез силата на желанията неприобщен е поробен." (Бхагавад Гита 5:11-12)

Джнана йога е пътят на мъдростта. Неговият подход се заключава в непрестанно осъзнаване на истинската природа на нещата. Джнана йога е неразривно свързана с пътя на веданта.

"След като схванеш това учение, о, сине на Панду, ти вече няма да си заблуден като сега. Посредством него ще възприемаш всички същества в Аза, а следователно и в Мене." (Бхагавад Гита 4:35)

Раджа йога е класическата йога на Патанджали. При нея медитацията играе основна роля. Отново в Гита откриваме следните думи на Кришна:

"Когато напълно контролираният ум пребивава единствено в Аза, освободен от стремежа към обектите на желанията, за този човек се казва, че е приобщен към йога. Както пламъкът на лампата не потрепва, когато е на завет – така е и с йогина, съсредоточен в Йога, чийто ум е под контрол. Когато с практикуването на Йога неподвижният ум се отдръпва [от обектите] и намира удовлетворение в Аз-а, като съзерцава Аз-а с вътрешното сетиво; когато йогинът изпита безкрайното свръхсетивно блаженство, което може да се долови единствено с ума, той става установен и не се отделя от Истината. Като постигне тази награда, човек не се стреми към по-голяма. Установен в нея, човек не бива засегнат дори и от най-тежките страдания. Знай, че Йога се нарича унищожаването на контакта със страданията, дължащо се на знанието. Тази Йога трябва да се прилага със сигурно и неотклонно съзнание." (Бхагавад Гита 6:18-23)

Хатха йога според преданието, е основана от аскета Горакша (Горакнатх), роден в Пенджаб и живял вероятно през IX или X в. Той е създател на тантристката Канпхатха традиция и същевременно един от най-съвършените адепти на Натха традицията. Последната отдава голямо значение на тялото, а сред нейните светила е и Матсиендра – учителят на Горакша. До днес Матсиендра и Горакша са широко почитани в Северна Индия и с тях са свързани множество народни легенди и предания.

Възникналата в лоното на тантризма хатха йога е плод на своеобразното реабилитиране на физическото тяло като инструмент за освобождение (мукти). Докато много от духовните традиции гледат на неговите желания и потребности с пренебрежение, смятайки ги за не особено съвместими с духовните цели, тантристите го разглеждат като идеалната янтра, т.е. микрокосмос, който е перфектно съответствие на макрокосмоса. По този начин манипулациите с тялото получават значението на ритуал, засягащ онези сили от вселената, на които съответства дадената част от тялото.

Думата "хатха" е съставена от сричките ха и тха, означаващи съответно слънце и луна. Съвсем в духа на тантризма, тук се има предвид единението на двата противоположни принципа, представени от съответните небесни обекти. Това е пътят на баланса между емоционалното и интелектуалното начало на човека (символизирани от Ида нади и Пингала нади). Хата йога набляга изключително на третата и четвъртата степен от осморния път на Патанджали – асана и пранаяма, целейки да направи тялото достатъчно здраво и съответно достойно за просветление. Тя се базира на простата аксиома, че човек представлява една цялост и ако съзнанието може да оказва влияние върху тялото, то вярно е и обратното – тялото също упражнява своето въздействие върху съзнанието. Докато в Йога Сутра асаната само се дефинира като стабилна поза, то в класическите произведения на хатха йога като Хата йога прадипика, Гхеранда самхита и Шива самхита откриваме описания на множество пози и техники за задържане на дъха. Освен тях широко се изполват техники за прочистване на организма (шат карма), бандхи ("блокажи", имаща за цел специфично ориентиране на потока от енергия) и мудри ("печати" или положения на тялото и пръстите). В класическите трудове на хатха йога, тя се разглежда като етап по пътя на раджа йога и в никакъв случай не се противопосавя на последната, за което говори и обстоятелството, че в тези съчинения се приема осморният път на Патанджали.

Забележка. Преводът на пасажите от Гита е по изданието "Шанкара ачаря. Божествената Йога (Бхагавадгита-бхашя)". София: Евразия, 1996

Горе